Летният бърнаут: как да избегнете претоварването този сезон

Лятото е сезонът от годината, през който е време за релаксация, за приятно прекарване с приятели и щастливи часове на открито, но за много хора се добавя натискът на увеличаващия се социален календар и децата, които вече не са училище. Всичко това може да предизвика високи нива на стрес. „В добавка се очаква и да се забавляваме“, шегува се Линдзи Полак – кариерен експерт от Gen-Y. Когато вътрешният и външният натиск на работното място и у дома започнат да се покачват, експертите предупреждават, че крайният резултат може да е лятно „прегаряне“.

Нормалният средностатистически служител на пълно работно време има средно има общо 20 ваканционни дни всяка година. Въпреки това много от служителите си взимат реално едва  15 дни.

Кариерните консултанти и психолозите са съгласни, че прегарянето може да бъде по-сериозна заплаха повече за жените, отколкото за мъжете. Защото докато исторически терминът „прегаряне“ се е отнасял до стресови фактори на работното място, при жените стресът, който идва от работата, може да доведе до стрес в семейството и вътрешния натиск да бъдат на разположение „за всеки по всяко време“, казва Шери Картър, автор на „High Octane Women: How Superachievers Can Avoid Burnout“. „Наричам го прегаряне с обрат. Основните стресиращи фактори за една жена идват от работата, за която й се плаща и от работата, за която – не“.

„Жените са по-стресирани, защото очакванията към тях са по-високи или поне по-различни отколкото от мъжете“, съгласява се Карол Фрохлингер, автор на ”Нейно място на масата“. „Всички чувстват необходимостта от постигане на високи постижения на работното място, било то мъже или жени, но за жените летвата, която е високо поставена в работата, е също толкова висока и у дома“.

Картър казва, че терминът „прегаряне“ е въведен през 1974, когато психологът Хърбърт Фройденбергер е описал изтощените си пациенти като „изгорели“. Той казва, че са били като изгоряла къща: структурата е непокътната, но вътрешността си е отишла. Картър посочва четири основни стресови фактора, които водят до прегаряне при жените: работното място; технологични; социални и лични.

Работно място

Стресовите фактори на работното място са от голямо значение и за двата пола. Картър твърди, че това важи особено за времена след рецесия. Ресурсите, като помощен персонал, са по-малко, отколкото преди и много мениджъри се приспособяват към това сами да провеждат телефонните си разговори и да поддържат графиците си. Ресурсите също така са проблем и в корпорациите – под формата на консумативи, заплати и колеги. “Там, където някога са били трима души по даден проект, сега могат да са и двама. А даже и един“.

Картър обяснява, че същият режим, който кара хората да работят двойно повече, за да компенсират липсата на персонал или средства, също така предизвиква и чувството за страх. „Страхът, че може да загубите работата, е накарало жените да се чувстват така сякаш никога не се представят достатъчно добре. Никога не можете да кажете „не“ на още един проект и никога не може да не отговорите на мейл“.

Технологически стресори

Работният натиск не свършва, когато си тръгнете от офиса – това е и моментът, когато технологичният стрес стартира и напрежението продължава и след работа. Според скорошно проучване от American Express две-трети от служителите и собствениците на малък бизнес, редовно проверяват служебния мейл – дори и от плажове и басейни по време на летните си почивки. При някои служители, които имат желанието да отговарят на имейли денонощно, може да доведе до прегаряне по-рано от очакваното.

Полак добавя, че прегарянето и мега-натоварването не са единствено резултат от старомодното преработване. „Компаниите виждат как служители на начално ниво, напускат позиции, на които са от шест месеца до година, защото времевите изисквания се разминават с очакванията им. За много хора от  поколение „Y“ необходимостта да са на повикване 24-7, е точка на пречупване“.

Социални стресори

„Не е достатъчно да умеете просто да организирате едно барбекю“ казва  Фрохлингер за социалния натиск, който дори се покачва през летните месеци, когато и забавленията се увеличават. „У дома трябва да имате най-изисканите ордьоври. Цветята да са страхотни и наистина да бъдете като Марта Стюарт“.

За необвързаните Картър казва, че социалният натиск може да бъде особено брутален. „Момичетата растат, очаквайки да се справят добре в училище, да отидат в хубав университет и след това да си намерят чудесна работа. Но дори и да са постигнали всички тези неща, те трябва да си имат половинка или да планират брак или деца – тези очаквания могат да съсипят една жена. Има предположение, че жените биха успели да съчетаят брака и семейството, докато за мъжете е приемливо да са необвързани за по-дълго. Дори завинаги“.

Лични стресори

Докато първите три източника на стрес за жените до голяма степен са външни, на четвърто място, но може би най-критично, идва не толкова тихият глас в главата на една жена, който крещи: „Бъди перфектна!“. „Жените обичат да имат високи постижения и се гордеят, когато са свършили всичко добре. Тази вродена нужда от положително представяне създава големи предизвикателства, когато трябва да се откажат от нещо за тяхно добро.

Както повечето от нас биха предпочели да се гмурнат в дълбокото това лято, вместо да изплуват от него, Картър, Фрохлингер и Полак дават няколко съвета. Когато става дума за работния натиск, независимо дали е работата, за която ви се плаща или пък домашни ангажименти, Картър казва да се отпуснете и да делегирате всичко, което можете. Фрохлингер се съгласява: „Делегирането може да е към колегите или семейството ви. Важно е да помните, че не сте единственият човек, който може да изпере. Всеки може да пусне пералнята“.

 Фрохлингер добавя, че управлението на очакванията на хората около вас, е друга полезна тактика за превенция на стреса. ‚Ако не разполагате с необходимите ресурси, за да свършите дадена работа спрямо своите или нечий други стандарти, е важно да определите колко са постижими високите очаквания“.  Не става дума да сваляте летвата, а да бъдете реалисти.

Относно технологиите, Полак казва, че определянето на граници е от ключово значение. Тя съветва да спрете да отговаряте на имейли след определен час. „Става въпрос за това да се знае кога сте на разположение и кога – не. Поставянето на граници на електронната ви поща и телефонът все пак няма напълно да спре напрежението..

Най-големият стресор от всички е вътрешното напрежение за добро представяне. Не искате да казвате „не“ на хората. Искате да сте перфектни. Картър, Фрохлингер и Полак са съгласни, че това е нездравословно.

Източник: http://www.forbes.com