Когато мениджърите прегорят – I

„Аз просто не мога да се задвижа“ заяви мениджърът. Той се намръщи, облягайки се на стола си. „Не мога да се заинтересувам от това, което трябва да правя. Знам, че има огромно количество работа, която трябва да се свърши, но аз не мога да направя и един ход напред“.

18 месеца преди да направи този коментар, той беше прехвърлен в централата на фирмата от дъщерно дружество. Дотогава неговата работа беше да провежда структурни промени с пряко подчинение към компанията-майка. Поради успешното му представяне висшето ръководство реши да го назначи като ключова фигура в собственото си преструктуриране.

Задачата обаче се оказа трудна. Дългите часове работа и непрестанният натиск между противоречиви интереси го изтощи.

Нещо повече – тъй като семейството му не можеше да се премести, той пътуваше през уикендите близо 1000 км до дома. Опитвайки се да върши възложената му работа и да подкрепя изпълнителния директор, който разчиташе на неговата компетентност, той се почувства самотен, изтормозен и обременен. Сега, когато проектът вече приключваше, той не беше в психическо състояние да поеме формалните си задължения. С една дума беше прегорял.

Подобно на хроничния стрес, работното изтощение поваля високите управленски нива. Въпреки, че това явление се проявява по различни начини и в различна степен при отделните хора, все пак има някои основни характеристики.

Ето пред какво е бил изправен друг мениджър, който разказва историята си:

„През март 1963г. се преместих в малко градче в Айова с жена ми и сина ни, който беше на 4 седмици. Аз бях обещаващ инженер в електрическа компания – това беше сектор с висока репутация тогава. Десет години по-късно нещата се промениха. Налагаше се вече да ходим по обществени срещи и да се изправяме пред недоволни потребители. По това време бяхме обвързани в консорциум, който строеше завод за ядрена енергия. Негативната критика беше огромна и не ни позволи да вървим напред. Сега, десет години по-късно, ние сме под още по-голяма преса. В настоящата си роля като изпълнителен директор, аз съм човекът, който поема всичко. Явно не мога да накарам хората да слушат и да бъдат спокойни. Не мога повече да приемам цялата обществена враждебност.  Не знам колко още ще издържа на тази работа“.

Прегарянето

Какво се случва с тези мениджъри? В изследването на този казус, нека разгледаме какво характеризира ситуациите:

• Стресът е бил повтарящ се или продължителен;
• Върху мениджърите е имало голям натиск;
• Предизвикали са дълбоки емоции – тъга, страх, отчаяние, състрадание, безпомощност и ярост. В допълнение те е трябвало да сдържат чувствата си и да скрият тревогите си;
• Претоварвали са ги със сложни детайли, противоречащи си изисквания, срещу които те са се хвърлили, увеличавайки интензитета на стреса;
• Събудили са неизбежното чувство за неадекватност и вина;
• Оставили са с усещането, че никой не се интересува от това каква цена плащат или какви компромиси правят;
• Загубили поглед върху целите на живота си.

Предстои публикуване на следващата част

Източник: Harvard business review