Как щастието се променя с възрастта

Откакто навърших 40 години прекарвам повечето съботни вечери у дома по анцуг, препрочитам любимите си романи или гледам стари филми, или пък играя на Монополи Джуниър със седем годишното ми дете (ако мислите, че Монополи е скучна игра, значи не сте опитали Монополи Джуниър).

Този начин на прекарване на съботите ме прави щастлива. Ако се върна назад и кажа на 20 годишното си Аз за типичните вечери, които я очакват в бъдеще, тя ще бъде разочарована, че животът ѝ се оказва толков скучен.

„Какво, по дяволите, се случи с мен?!“  щеше да се чуди тя. Много хора се чувстват така, когато погледнат назад към по-младите си същности и осъзнаят колко много са се променили. Отговорът, разбира се, е че всички ние порастваме – и за много от нас, какво значи да си „щастлив“ бавно еволюира в нещо съвсем различно.

Щастието става по-малко енергийно, тотално надъханият ентусиазъм на тийнейджърските купонипреминава в по-спокойното и релаксиращо преживяване на претоварената майка, която цял ден си мечтае за една гореща вана. Последното не е по-малко „щастие“ от предишното – това е просто различно разбиране на това както означава да си щастлив.

Социалните психолози описват тази промяна като следствие от постепенното изместване на мотивацията. Преди целите се поставят от гледна точка на това, което можем да спечелим ,а сега целите си поставят от гледна точка на това да предотвратим загуба или да поддържаме живота си по-спокоен. Разбира се, всеки има в себе си и от двете мотивации, но с възрастта започват да се разместват тежестите им.

Изследване от Северозападния университет в списанието „Психология и остаряване“ твърди, че насърчаващото мислене е най-разпространено сред младите хора, защото младостта е време за фокусиране в надеждите за бъдещето, това, което в идеалния случай искате да направите. В тези години нямате толкова много отговорности и все още вярвате, че може да постигнете всичко, което е в съзнанието ви.  А също и вярвате, че сте безсмъртни.  Това е повече или по-малко рецепта за силна и насърчаваща мотивация.

С напредването на възрастта илюзиите за това безсмъртие изчезват. Налице е ипотеката, която трябва да бъде платена, дом, който трябва да се поддържа и деца, за които да се грижите. (Говорейки за деца, новите майки са особена група. В добавка те имат тежката задача да обгрижват децата си в един свят изпълнен с микроби, стълби, остри предмети и електрически контакти. Майчинството се отнася най-вече до непрестанна бдителност, отколкото до изграждане на отношения).

Колкото по-възрастни ставаме, толкова повече искаме да се придържаме към това, което вече имаме – нещата, за които сме работили толкова усилено, за да ги постигнем. Също така имаме повече опит с болката и загубата след като животът ни е поочукал и сме научили няколко урока по трудния начин.

В серия от скорошни проучвания, психолозите Каси Могилнър, Сепандър Кармар и Дженифър Аакар търсят доказателства за това как чувството ни на щастие се променя с възрастта като анализират 20 милиона лични блогове. По-конкретно те се интересуват какви емоции блогърите виждат и споменават, когато говорят за щастието.  Установили са, че по-младите блогъри описват щастието си като времената, когато са се чувствали развълнувани, възторжени или въодушевени – начинът, по който се чувствате, когато сте в очакване на радостите, които бъдещето може да ви донесе – като да намерите любовта, да вървите напред в кариерата или да се преместите в нов град.

По-възрастните блогъри са по-склонни да се опишат като щастливи с преживявания и моменти, изпълнени с усещане за мир, спокойствие или облекчение – начинът, по който се чувствате, когато сте заедно с половинката си, здравословно сте добре и сте в състояние да си плащате ипотеката. Този вид щастие е по-малко за това, което предстои и повече за задържането на настоящите обстоятелства.

Може да видите тези разлики свързани с възрастта, в силно отразената мотивация на работното място, където по-възрастните служители имат повече превантивни притеснения – като сигурност на работното място и гъвкави схеми на работа, докато хората под 30 имат повече притеснения относно възможностите за развитие на умения.

Ако сте като мен и откривате, че животът ви има нужда повече от мир и спокойствие, отколкото шеметни вълнения, бъдете сигурни, че не сте лишени от щастие. Щастието ви се е развило точно както трябва. Въпреки че нашата версия изглежда по-малко забавна спрямо стандартите на по-младият ни „аз“, това не означава, че е по-малко добра.

Източник: http://www.theatlantic.com/