В наши дни една четвърт от всички служители виждат работата си като най – големият източник на стрес  в живота си, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията. Световната здравна организация описва работния стрес като „глобалната здравна епидемия на 21-ви век“. Много от нас вече работят на места с постоянна и взискателна работна култура, където стресът и рискът от бърнаут са широко разпространени. Тъй като е малко вероятно скоростта и интензитета на съвременния начин на работа да се променят, развиването на устойчивост за справяне с професионалния живот е по-важно от всякога.

Работил съм във фирми като Google и  eBay, а в момента съм съосновател на компания, която се занимава с подобряване на преживяванията на работното място и отношението на служителите към работата. В практиката си се убеждавам  отново и отново, че най-издръжливите хора и екипи, не са тези, които никога не се провалят, а тези, които го правят, но си взимат поука и се развиват. Предизвикателствата, макар и понякога да изглеждат непосилни, са част от това, което укрепва устойчивостта.

Повече от пет десетилетия на изследвания сочат към това,  че устойчивостта се изгражда от нагласа, поведение и социална подкрепа, които могат да бъдат възприети и развити от всеки. Факторите, които водят до издръжливост, включват оптимизъм, способност да останете балансирани и да контролирате силните емоции, чувство за безопасност и социална подкрепа. Изграждането на устойчивост на работното място не се случва в изолация. Важно е да разберете и управлявате факторите, които ви карат да се чувствате претоварени. Сегашната ни работна култура е пряко отражение на нарастващите сложност и изисквания, пред които са изправени предприятията в световен мащаб.

В изследване на IBM института за стойността на бизнеса от края на 2015 г. се съобщава, че „обхватът, мащабът и скоростта“ на бизнеса се увеличават с ускорено темпо, особено днес. когато конкурентния пазар се подрива от технологиите и коренно различните бизнес модели. В проучване, проведено през 2014 г.,  болшинството от анкетираните заявяват, че компаниите им са „слаби“, що се отнася до това да се помага на лидерите да управляват натоварените си графици, на служителите да се справят с потока от информация, и че налице е спешна необходимост от справяне с това предизвикателство.

Ясно е, че работния стрес и прегарянето, свързани с увеличаването на скоростта и интензитета на работата, нарастват в световен мащаб. В друго проучване от 2014г., състояло се сред 100 000 служители от 6 континента, се е установило, че депресията, стресът и безпокойството представляват 82,6 % от всички емоционални здравни случаи в програмите за Помощ на служителите, за разлика от 2012г. , когато са били 55,2%.

Важно е да се отбележи, че има някои видове стрес, които оказват положителен ефект върху благосъстоянието и производителността ни. „Добрият стрес“ може да ни направи по-здрави, да ни мотивира да сме най-добрите в това, което правим и да помага в достигането на цели.

Как можем да развием устойчивост и да останем мотивирани в лицето на хроничния отрицателен стрес и постоянно нарастващите промени и изисквания? Ето няколко съвета от най-новите неврологични, поведенчески и организационни изследвания за справяне с работния стрес: 

Упражнявайте концентрацията си

Хората в света на бизнеса все повече насочват вниманието си към умствени практики и обучения, свързани с концентрация на съзнанието. Невролози и психолози сочат, че това ментално състояние подпомага способността за взимане на решенията и решаване на проблеми и подобрява когнитивната гъвкавост. Установено е, че в динамична работна среда, концентрираното съзнание улеснява изпълнението на работните задачи. Добрата концентация подобрява издръжливостта и цялостното благосъстояние на служителите, ефективността на организациите и се намалява нивото на работния стрес.

Как можете вие или екипът ви да въведете това състояние на внимание и концентрация в ритъмът и рутината на ежедневната си работа? В моята компания открихме, че прилагането на различни методи на учене и развитие на уменията – включително комбинация от мобилни обучения; обучения на работното място, уебинари и други, увеличават възможността концентрацията да се превърне в основна организационна компетенция. Има много книги и мобилни приложения, които предлагат добре структуриран подход как това да се случи.

Разделете когнитивното натоварване

Получаваме 11 милиона бита информация всяка секунда, но изпълнителните мисловни центрове на човешкия мозък могат да обработят ефективно едва 40 бита. Практичен начин на мислене е, че въпреки невъзможността да намалим количеството получена информация, ние можем да раздробим нашите мисловни задачи, за да оптимизираме обработването на информация. Бъдете предпазливи към раздробяването на различните видове трудова дейност, като например изпращане на мейли, стратегии или брейнсторминг сесии. Разделянето на работата е полезно, но само като имате предвид, че преминаването от едни задължения към други би могло да ви затрудни, да отвлече вниманието и да намали производителността ви.

Взимайте си обособени почивки

Важно е по време на работния ден да се обърне внимание на върховете и спадовете на енергия и активност, с които всички сме добре запознати. Здравните психолози ги наричат „почасови“ и „дневни“ ритми. Менталният фокус, яснота и енергийни цикли, обикновено са от 90 до 120 минути, така че е добре, дори и за няколко минути, да отдъхнем от работата си, за да възстановим енергията и вниманието си. Установено е. че виртуозните цигулари имат ясни времеви практики, с продължителност не повече от 90 минути, последвани от кратки паузи между тях. Изследванията показват, че редуването на работната дейност с дори кратко откъсване  от нея, може да повиши енергията, яснотата на ума, креативността и в крайна сметка да увеличи капацитета ни на издръжливост през работния ден. Дългосрочната отплата е, че запазваме енергията си и предотвратяваме претоварването в течение на дни, седмици и месеци.

Развийте бързина на ума

Възможно е – и то без много усилия – буквално да превключите невронните мрежи, с които се обработва стресът и по-скоро да отговорите, отколкото да реагирате при трудна ситуация. Това качество на умствена бързина зависи от способността психически да „де-центрирате“ стресовите фактори, за да ги управлявате по-ефективно. Де-центрирането е процес, който не отрича факта, че се чувстваме натоварени, а по-скоро представлява състоянието, благодарение на което слагаме пауза, наблюдаваме отстрани, от неутрална гледна точка, след което се опитваме да разрешим проблема. Способността да сменяме перспективата ни дава възможност да правим разумни избори.

Поощрявайте състраданието

Един от най-пренебрегваните аспекти е способността да се култивира състрадание – както към себе си, така и към околните. Според изследване от Калифорнийски университет в Бъркли, съчувствието увеличава положителните емоции, създава добри работни взаимоотношения и увеличава сътрудничеството.

Можем да направим заключение, че широкият набор от умения и модели на поведение, които дават възможност за устойчивост на работното място, всъщност са с добра възвръщаемост на инвестициите. Издръжливостта е умение, което ще ви служи добре в един все по-стресиращ работен свят. Компаниите, от своя страна, ще се възползват от по-устойчивата работна сила, затова е полезно организациите да насърчават обучения за справяне с работния стрес.

Източник:   https://hbr.org