Защо милениалите са страхотни служители

Много от днешните работодатели се съмняват в мотивацията, трудолюбието, отговорността и отдадеността на милениалите – родените между 1980 и 2000 г. хора. Загрижени са с право – милениалите представляват значителна и нарастваща част от работната сила на пазара. Освен това все повече от тях започват да заемат управленски позиции в организациите, от които могат да оказват влияние върху цялостното развитие на фирмите. Мненията за тях са силно противоречиви. Всички говорят, че милениалите са резервирани, егоцентрични, обидчиви и неспособни да приемат градивна критика. Подобни квалификации са несправедливи, защото не се взимат предвид позитивите, които милениалите могат да донесат на една компания.

В действителност, представителите на хилядолетното поколение не са чак толкова по-различни от предшествениците си. Данните от запитване от 2015 г. на Училището по мениджмънт “Карол” в Бостънския колеж сочат, че мечтите на милениалите са съвсем нормални: удовлетворяваща кариера с възможности за професионално и финансово развитие. Противно на честите обвинения в нелоялност, изследването показва, че те не обичат честата смяна на работното място –  ако са щастливи на позицията си и виждат възможности за израстване, милениалите биха предпочели да останат при настоящия си работодател.

Други проучвания показват, че много милениали са склонни да прескачат от една работа на друга, ако се чувстват незадоволени или в задънена улица. Работодателите трябва да разберат, че милениалите имат по-различно виждане за степента, в която работата трябва да доминира над живота им (в сравнение с родителите си например). Балансът между личен живот и работа е изключително важен за тях. Разбира се, те биха работили неуморно и усърдно, но само до една степен. Ако работата е в конфликт с личните им приоритети, милиениалите очакват работодателите им да се съобразят с тях. Разумните работодатели биха го направили.

Ето и две основателни причина за това:

1.  Тъй като не мениджмънта, а служителите са бъдещето на компаниите.
2. Защото милениалите могат да допринесат за организациите си по много начини.

Те разбират потребителите и самите те са интелигентни потребители. Това е огромно предимство, от което компаниите могат да се възползват.

Освен това, те са родени в дигиталната ера и притежават ценни умения, които много служители-ветерани не могат да придобият. Всъщност, те са толкова добре запознати с цифровите технологии и социалните медии, че могат да са перфектни обучители на висшето ръководство в тези сфери.

Друг недооценен актив на милениалите е фактът, че те са много по-мотивирани от смислените цели, отколкото предишните поколения. Мнозинството от тях вярват, че бизнесът, а не политиката, ще има най-голямо влияние в решаването на най-належащите предизвикателства пред обществото, и те искат да са част от това. Това означава, че милениалите искат организациите, които ги наемат, както и техните ръководители, да бъдат част от този процес. Това е от полза на двете страни, защото проучванията сочат, че организациите с мисии, които въвличат служителите си емоционално, се справят по-добре финансово, отколкото другите организации. И в това няма нищо лошо.

Разбира се, че милениалите са по-различни – точно както предходното поколение се е различавало от това преди него. Те са израснали с нов модел възпитание и имат различен опит в периода им на образование. Често им е било казвано, че могат да постигнат всичко, което пожелаят.

Вероятно ще се наложи милениалите да бъдат управлявани по по-различен начин от предходното поколение. Работодателите и мениджърите могат да пренебрегват този факт или да го приемат. Изборът е техен, но втората възможност е в интерес на всички.

Източник: https://www.forbes.com