Така наречените „лидери“ от близкото минало често не са успявали да отговорят на очакванията и нуждите на хората. Много от тях стават жертви на собствените си слабости, оставяйки ги да се чувстват изоставени. Алчността, злобата, егоизма, моралната слепота, отрицанието и арогантността се изливат в заглавията на печата, провокирайки у нас въпросите: Къде са лидерите, водени от морални компаси? Къде можем да намерим тези, които могат да преодолеят собствените си страхове, за да помогнат на нас да преодолеем своите? Къде са тези, които могат не само да формулират визия за бъдещето, но и да се придържат към нея въпреки всичко и да я направят наша пътеводна светлина?  Кои са тези лидери, чиято нравственост е дълбоко заложена в тях и чието смирение ги държи отговорни.

„Хората са по-добри когато яздят, по-праведни и по-разбиращи, по-будни и по-спокойни и по-отговорни, познават по-добре всички местности и проходи; всички добри навици идват от там, и здравето на човека и на душата му.“, казва Едуард Плантейджнет.

Имало е време когато всички мъже, предопределени за водачески длъжности, са споделяли едно умение: били са обучени в изкуството на ездата. Те са били тренирани от Майстори и са били на учени на добродетелите, които биха могли да се внушат само чрез конете. Когато добродетели като смелостта и етиката са дълбоко залегнали в човека, те не могат да бъдат изкоренени. Успешните лидери от миналото, които са били обучавани в изкуството на ездата, са притежавали най-възхитителните качества на човечеството: емпатия, толерантност, търпение, смелост, етичност, смирение, сила на духа, постоянство, и привидно естествената способност да запазят принципите си си в момент на конфликтна ситуация.

Психологията на конете е доста проста: те са тревопасни животни, които често стават жертва на хищниците, и които образуват социалната структура стадо. Да наблюдаваш стадо коне е много близко до това да наблюдаваш пасаж риби. Привидно изглежда сякаш се движат като едно цяло, когато са под тревога или заплаха, въпреки, че за физически отделени. Това се дължи на осъзнаването, че са жертви на хищниците. Те разчитат на инстинктите си за бягство или борба, за да оцеляват. Затова е наложително да усещат външната заплаха и бързо да комуникират тази информация сред стадото. Комуникацията между тях става чрез мимикрия. Ако някой член на стадото усети опасност, той изпраща сигнал чрез езика на тялото, който почти мигновено се предава из цялото стадо и всички са в готовност за бягство.

Оцеляването на стадото зависи от това умение, „отразяващото“ поведение сред редиците му.  Конете са не само във физически синхрон, те са също емоционално и енергийно свързани един с друг. Конете изпитват пълна гама от емоции като страх, въодушевление, гняв, тревожност, облекчение, любопитство, изумление, решителност и дори смущение.

Точно както конете комуникират и се разбират чрез езика на тялото, те могат също да установят синхрон с емоционалното и енергийното състояние на тези около тях, както коне, така и хора. Този феномен е до голяма степен необясним чрез конвенционалната наука и затова остава съмнителен като факт за много хора. Според мен точно това е умението на коня, което го прави най-мъдрият учител за човека. Чрез него конят разкрива на човека с недвусмислена точност истинското емоционално състояние на самия човек. Конете усещат емоциите на хората и мигновено ги отразяват обратно към тях чрез поведението си. Точно както използват мимикрия и „отразяват“ емоционалното състояние на останалите членове на стадото като средство за оцеляване. По този начин, конете винаги ни дават абсолютно истинска и автентична обратна връзка за това в какво емоционално състояние се намираме.  Конете са толкова умели в това, че често отразяват обратно към нас емоциите, които често дълбоко в себе си отричаме. Поради това, че те са физиологически неспособни да обработват информация чрез дедуктивно мислене, извън основните модели за отговор, можем да сме сигурни, че обратната връзка от тях е абсолютно автентична. Конете нямат умствената способност да лъжат.

Може би вече започвате да разбирате значението на този вид информация, това отразяване на човешките емоции, душа, благодарение на партньорството с конете. Резултатът е, че с течение на времето се учим да бъдем в емоционална хармония, с помощта на постоянната проверка на действителността, предоставена ни от конете. Това с времето изгражда характера на ездача. Истинският майстор на изкуството на ездата е и един от най-хармоничните и истински хора, които може да срещнете – той винаги говори само истината. С времето човек става способен да комуникира само по този начин, дълбоко истински и в състояние на пълна хармония със собствените си емоционални желания.

Въпреки, че това може би звучи доста просто, можем да се замислим – колко от нас са способни да бъдат изцяло свързани със своята същност? Всички създаваме завеса на отричането за това как възприемаме себе си и как другите възприемат нас. Накратко, всички ние понякога лъжем себе си до различна степен. Когато се възприемаме неправилно, то ние от своя страна комуникираме лъжовна информация. По този начин нашата междуличностна комуникация се превръща в лавина от неистини и така  носим само беда върху себе си.

Източник: https://watapama.wordpress.com